ИСТОРИЯ НА ШРИФТА

     На български език думата шрифт идва от немското „Schrift“ с 2 значения -

  1. абстрактно - начертание, външен вид на писмените знаци;
  2. конкретно - пълен комплект от печатарски клишета, който съдържа едностилно оформени буквите на дадена азбука, цифрите, препинателните знаци и др.

     Шрифтът (на английски: font) е централно понятие и заема основна роля в сферата на типографията. Той е важен, защото чрез него се въздейства на подсъзнанието. Привлича внимание, подсказва стила и тона на един документ, разнообразява начините, по които читателите осмислят думите и определя  усещането, което предизвиква страницата - обикновено без читателят да познае кой шрифт е използван.